0897707001

Биография на Георги ( Иржи ) Прошек 1847 – 1905

Иржи /Георги/ Прошек е ед­на за­бе­ле­жи­тел­на лич­ност, стро­и­тел, сто­пан­с­ки и кул­ту­рен де­ец, об­щес­т­ве­ник, из­б­рал Бъл­га­рия за своя вто­ра ро­ди­на, а съд­ба­та на бъл­гар­с­кия на­род за своя съд­ба.
Роден на 25.ХІІ.1847 г. в градчето Бероун, разположено близо до Прага на река Бероунка. Баща му Иржи – Франтишек Прошек е известен майстор в обувния бранш, а майка му Мария Бартакова умее добре да свири на пиано. Те имат три деца – Мария, Георги и Богдан. Родът им в Бероун се знае отпреди 300 години.
Георги Прошек учи в Главното основно училище на родния си град и завършва с отличие ІV клас със свидетелство от учебната 1858/1859 година. Оттам постъпва в Първа чешка реална гимназия в Прага, където учи до 1864/1865 година. Веднага след завършване на средно образование се записва редовен студент по специалността землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага. След четиригодишно следване и успешно полагане на изпитите, от които половината с отличие, през 1869 година се дипломира с титлата инженер. Студентството на Георги Прошек преминава при много трудни условия, защото тъкмо когато завършва първата учебна година, умира баща му. Той сам трябва да си осигурява средства, като работи и учи. В резултат на упорита самостоятелна работа като гимназист и студент Георги Прошек добре овладява немски, френски, английски, италиански и руски езици. Още по време на учението в гимназията в Прага, а след това и във висшето училище, Прошек се среща и запознава с много български младежи, които следват там, установява горещо приятелство с тях – особено с Иван Драсов /един от най-близките приятели на поета революционер Христо Ботев/. После той става приятел и с Петър Ив. Берковски – друг наш революционер, който му преподава български език. Така младият полиглот, наред със западните езици, може свободно да общува на всички славянски езици. Пе­тър Бер­ков­с­ки е гла­вен учи­тел в бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще в Хас­ко­во, къ­де­то дас­кал по то­ва вре­ме е и из­вес­т­ни­ят наш по­бор­ник Сто­ян За­и­мов. В кни­га­та си “Ми­на­ло­то” Сто­ян За­и­мов с въз­торг опис­ва сър­деч­ност­та на инж. Про­шек, не­го­ва­та щед­рост, ува­же­ние към бъл­гар­с­ки­те тра­ди­ции и праз­ни­ци, ве­сел­би­те, пес­ни­те, хо­ра­та, пър­за­ля­не­то по ле­да на ре­ка Ма­ри­ца
След завършване на висшето си образование през 1869 година, Георги Прошек се отправя към България. Младият инженер упражнява професията си най-напред в Цариград. Там постъпва на работа в Централното бюро на компанията на барон Морис фон Хирш – заможен немски индустриалец, като инженер-асистент по проектирането и трасирането на железопътната линия Одрин – Саранбей. Тази длъжност той изпълнява от 26.VІІІ.1869 г. до 31. ІІІ. 1870 г. После, от 27.ІV.1870 до 2.VІІ.1873 г. служи в Пета секция на споменатия участък от ж.п. линията.

През 1876 г. младият чех, на­пус­ка служ­ба­та в ком­па­ни­я­та на барон Хирш и ра­бо­ти ка­то ко­рес­пон­дент на ев­ро­пейс­ки­ вес­т­ни­ци, в ко­и­то за­поз­на­ва об­щес­т­ве­ност­та с по­ло­же­ни­е­то на бъл­гар­с­кия на­род осо­бе­но след по­ту­ша­ва­не на Ап­рил­с­ко­то и Ста­ро­за­гор­с­кото въс­та­ние. Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на ак­ти­ви­зи­ра не­го­ва­та дей­ност в пол­за на бъл­гар­с­кия на­род. Oт своя сънародник и приятел, д-р Надхерний (Хеким паша) – шеф на здравната служба в турската армия в Цариград, Георги Прошек на­у­ча­ва за пла­но­ве­те на тур­с­ко­то ко­ман­д­ва­не да под­си­ли войс­ки­те око­ло връх Шип­ка с но­ви час­ти от тежка артилерия. Инж. Про­шек за­ми­на­ва за Од­рин за­ед­но със свои верни при­я­те­ли, къ­де­то из­вър­ш­ва т. нар. “лу­до пред­п­ри­я­тие” – с риск на живота си, той де­мон­ти­ра око­ло 200 м ж.п. рел­си и ги хвърля в р. Марица при Големия мост, с ко­е­то про­ва­ля пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни еша­ло­ни и ги за­бавя с око­ло 30 ча­са. Тези му действия се оказ­ват от изключително важ­но значение за из­хо­да на бит­ка­та. Ак­ци­я­та е раз­к­ри­та от тур­с­ки­те влас­ти и Иржи Про­шек е осъден на смърт от Султана. Пре­об­ле­чен ка­то се­ля­нин, той ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ка служ­ба.
За изключителната му жертвоготовност и принос за освобождението на България, получава ви­со­ки­те от­ли­чия – ор­ден “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки” I ст. и злат­на са­бя, ко­я­то лично ген. Ми­ха­ил Ско­бе­лев му връч­ва от име­то на им­пе­ра­тор Алек­сан­дър II .
След Освобождението Георги Прошек се установява в София и е първия стенограф на Народното събрание. Сът­руд­ни­чес­т­во с град­с­ка­та уп­ра­ва на пър­вия гу­бер­на­тор П. Вл. Ала­бин. Основател и член е на “Славянска беседа – 1880” в София и на дружество “Чех”, като известно време ръководи списание “Чешки сокол”, съосновател на Ловджийско дружество „ Соколъ „ и на Българското ин­же­нер­но-ар­хи­тек­тур­но дру­жес­т­во. Те са и ини­ци­а­то­ри­те за пос­т­ро­я­ва­не на па­мет­ник на Ва­сил Лев­с­ки !
Тряб­ва да от­бе­ле­жим, че и не­го­ви­ят ли­чен жи­вот е свър­зан с на­ша­та стра­на. През 1878 г. той сключ­ва в Со­фия брак с го­де­ни­ца­та си Ан­на Ро­у­ба­ло­ва, за­вър­ши­ла му­зи­кал­но учи­ли­ще в Пра­га. За да прис­тиг­не в Бъл­га­рия, тя пъ­ту­ва с ко­раб по ре­ка Ду­нав, а след то­ва с би­вол­с­ка та­ли­га до Со­фия, с мно­го ба­гаж и пи­а­но­то си. От брака им се раждат четири дъщери и един син – Георги.
Заедно с брат си Богдан построяват най-модерната за времето си пивоварна „Братя Прошекови“ през 1884г. Инж. Про­шек про­уч­ва на­хо­ди­ща на мра­мор в стра­на­та и със­та­вя кар­та. Той ор­га­ни­зи­ра про­из­вод­с­т­во­то на тух­ли в с. Дол­ни Бог­ров, Со­фийс­ко и така оси­гу­ря­ва­що ма­те­ри­а­ли за стро­и­тел­с­т­во­то бирената фабрика. Това е и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор. По вре­ме на ба­ло­ве в дво­ре­ца са пре­кар­ва­ли елек­т­ри­чес­т­во от фаб­ри­ка­та. Сгра­да­та на дво­ре­ца е елек­т­ри­фи­ци­ра­на след то­ва.

Ка­то връх на стро­и­тел­на дей­ност на Георги / Иржи/ Прошек се смя­та стро­е­жа на при­ста­ни­ще­то в гр. Вар­на. Поради свлачища, пристанището се срутва. Георги Прошек не може да го понесе и получава инфатркт.
Умира в София на 58 години. Предсмъртното му желание било да бъде погребан в полите на Витоша. Желанието му е изпълнено. Днес той почива в семейната гробница, парцел № 16 на Централни софийски католически гробища.
Само един месец по-късно умира по-малкия брат Богдан от мъка по брат си, едва на 47 години.

Макар и кратък да е бил житейския им път, братя Прошек ще оставят завинаги дълбоки следи в историята на България.
Уважение и преклонение пред свтлата им памет !